Wishio Logo-01.png
  • Hristo Arabadzhov

Щастие по време на пандемия


Ден – не знам кой вече.


Спрях да ги броя. Започнах да броя само хубавите неща, които ми се случват през тази неочаквана, странна, плашеща и вдъхновяваща „ваканция“. Ще ги изброя още веднъж:


Най-накрая успях да си направя кътче за работа вкъщи, което да ме вдъхновява. Винаги съм искал повече хоумофис дни, където и да съм работил. Сега имам неограничен брой такива и ми е много приятно да творя в непосредствена близост до терасата, леглото и, разбира се, хладилника.


Преустроих малко стаята си по „Хюга“ - "изкуството да създаваш атмосфера на интимност", "комфорт за душата" и "липсата на дразнители" до "да изпитваш удоволствие от наличието на успокояващи неща","споделени моменти на уют" и "да пиеш какао на светлината на свещи".


Когато се намираш в атмосфера на спокойствие и сигурност, може да бъдеш себе си и да се изолираш от всичко негативно (аз лично и целенасочено отбягвах всякакви новини и репортоажи, съдържащи ключови думи като корона, вирус, смъртност и какво ли още не). Най-важното е, че се научих да обичам стаята си, а не да я приемам като пространство, в което се прибирам от работа, за да си почина и да отида на работа пак. Не, това вече е моята работилница, където развивам ум и душа.


Четох, четох много – списъкът ми с книги за 2020-та свърши. Даже глаголът „чета“ ми е слаб. Аз се пренасях с всеки ред някъде по света, в друга епоха или в различен екзистенциален момент от човешкото развитие.


Бях в мислите и разсъжденията на доста философи. Бях в любовните терзания на не малко лирически герои. Бях и в измислените фантастични приключения на герои от други светове, галактики, паралелни пространства.


Няма да лъжа, книгите винаги си вървят с вино, много вино! А аз бях късметлия да намеря един човечец на ул. Дунав, който продава страхотно домашно бяло вино – 4 лв. за литър – това също е щастие. А когато комбинираш всичко с канелени бисквити с фруктоза и малко сушени кайсии и фурми, то ти вече си в една бохемска книжна идилия, която е дефиниция на съвършено безвремие.


Медитирах, дишах. Научих се да дишам. „Какво клише?“ би казал всеки втори, започнал медитация по време на тази карантина. Е, не – аз я започнах преди карантината, но не правилно.


Научих се да наблюдам тялото си по време на медитация, без да го гледам. Научих се да се изключвам толкова бързо, че чак се гордея със себе си. Успях да изчистя ума си от всичко, което се бе затлачило там. Медитацията е като хубав прах за пране: премахва котления камък, за да живееш по-дълго и по-чисто. Комбинирах медитация с различни методи на рефлексия.


Рефлексиите са важен инструмент, за да разбереш какво, къде и как си сгрешил или си успял. Изобщо имах много време да се срещна с вътрешния си Аз, за да се сприятелим, да направим нови планове за пътешествия и израствания. Да си поставим нови задачи. Да бъдем по-добри и осъзнати. Накратко – чрез медитация успях да имам още един приятел в повече – аз.


Готивх, та дори, изпитах кулинарни оргазми. Със огромно нетърпение ходих до кварталния зеленчуков магазин и подбирах свежи зеленчуци за супите, които винаги съм искал да направя. Трябва да вметна, че вече 50 дни съм вегетарианец – никакво месо и се чувствам много добре. В книгата „Полетът на орела“ прочетох, че човек е жив, когато яде жива храна – та край с месото. Няма по-голямо щастие от това да режеш зеленчуци на фона на нова музика, която откриваш в „Spotify”.



Изобщо готвенето е изкуство – развиваш си въображението и експерементираш с всички подправки, които имаш и които не познаваш дори. Навсякъде хвърчат обелки, части от зеленчуци, подправки, вода кипи, неща прегарят – всичко си има своя чар и дори не се ядосваш. Представяш си, че участваш в кулинарно състезание и се пробваш да режеш бързо, да разбъркваш „професионално“ – дори не знам дали има професионално и непрофесионално разбъркване, но и това е хубавото – просто правиш нещо, съществуваш и се раздаваш.


Не се притеснявайте, всяка супа става добре, след като я пасираш на блендера с бучка немско масло и готварска сметана – или както аз казвам щастие по форма на мазнини – уж полезни. После плейтването – уау! А и да не забравяме, мотото на всеки новоизлюпил се готвач в дигиталното пространстов: Инстаграм, инстаграм, първо снимам, после ям.

Живот като на кино, театър, зуум, интернет. Обиколих всички музеи, които отвориха дигитално врати – успях да развия общата си култура. Ходих за първи път на опера. Посетих няколко театрални постановки. Правих йога...грешка...опитах се да правя йога. Празнувах няколко рожденни дни по зуум, хахаха, на следващите дни ме болеше главата – сещайте се. Изгледах отново топ 10 на любимите ми филми за всички времена. Binge-watch-вах не малко сериали в различни платформи. Бях готов да се призная в любов на интернет – перфектната половинка по време на пандемия и жизнено важен елемент за оцеляването ни, наистина! Успях да да започна и няколко дигитални курса, да усъвършенствам малко качества и знания.

Разходки – дълго време ме беше страх да изляза от нас. Моите приятели не спираха да се чудят на това. Все пак аз съм дефиниция на приключенстващ скитник. Майка ми не спира да повтаря, че пъпът ми е хвърлен на улицата и за това постоянно „метлосвам“.

След известно време се причупих и започнах да излизам на вечерни или сутрешни разходки. Да откирвам нови и малки улички. Да снимам. Да търся нови графити. Да колекционирам нови снимки на интересни врати и фасади из софисйките улици. Да гледам цветни простори и тераси. Да се любувам на затворените витрини на магазини, галерии и ателиета. Да гледам как пролетта се събужда за нов живот. Да гледам хората, които разхождат домашните си любимци с любов. Да гледам как хора разхождат половинките си с любов. Да гледам как хора пазаруват с любов за своите семейства. Да гледам как хора спазват дистанция с любов към ближния.


Всяка една разходка имаше своя чар, вълнение и страхове. Градът се беше преобразил – светът също. Днес вече парковете са отворени. Започнах всяка сутрин да тичам в Борисовата градина. Карам колело под наем с любимите си хора. Поетапно се виждам и с всички други любимихора в живота си – най-голямото ми богатство.

Мога да изброявам още много, но това ще го оставим за друг път. Истината е, че едно нещо ми помогна най-много по време на тази пандемия: Моето семейство цял живот ме учеше, че човек трябва да се радва на малките неща и нищо не трябва да се приема за даденост в тоя живот. Човек трябва да търси доброто и любовта винаги и въпреки всички обстоятелства. Имаш ли добро и обич в живота си, то ти живееш, то ти се герой в твоя микрокосмос и добър пример в макро-космоса на различните хора.


Бъдете герои за себе си сега, по време на пандемия, след пандемия, сутрин, обед, вече, зима, лято – винаги.


0 views