Wishio Logo-01.png
  • Wishio

Урок от природата

Снощи излязох на разходка, за да си открадна от последните лъчи слънце. Докато вървях очилата ми се запотиха, заради предпазната маска. Убедена съм, че доста хора се усетили това неудобство последните два месеца. В този момент спрях, за да ги почистя и забелязах как едно от големите дървета на улицата се беше преобразило. Само преди няколко седмици тепърва беше разцъфнало и завързах мартеници на него, а днес цялото се беше раззеленило.

Сигурна съм, че не само аз, но всички хора изпитахме целия спектър от емоции или поне по-голямата част от тях през това време на изолация. Имах моменти на неспокойствие и паника, ходенето до магазина се превърна в цяла мисия и екипиране все едно отивам до Марс, вървейки по улицата избягвах хора без маска все едно играя на Тетрис. След това дойдоха моменти на примирение и приемане на ситуацията. Някой дни бяха слънчеви и убнадеждаващи, други носеха плашещи новини. Но в този момент се замислих как дървото стои необезпокоено. Независимо дали улицата гъмжи от хора или няма никой, независимо дали слънцето гали листата му или вятърът ги вее яростно. Стои гордо и непоклатимо. Това ми напомни за цитата на Хемингуей: „Храбростта – това е благородство в трудна ситуация.“

Природата носи в себе си един прост, но може би най-съществения житейски урок. Именно, че не трябва да оставяме на външните фактори да разклюляват вътрешния ни свят. Затова реших да оставя сърцето си да бие спокойно по същия начин, по който дървото нежно люлее листата си. Осъзнах, че от нас зависи да видим красотата, която винаги ни заобикаля, независимо от отбстоятелствата, в които се намираме. Дори да сме с маски и затворени в нас, нашите очи сами трябва да търсят красотата.

0 views