Wishio Logo-01.png
  • velinafilipova

Светът е голям и спасение дебне от колелата

Много е писано за прагматичните ползи от колоезденето, nо понеже не се славя с особен прагматизъм, ще опоетизирам моята среща с Колелото и срещата на киното с Колелото. Да потягляме…

Когато се запознах с Колелото, шеметното препускане по широки и тесни друмища беше лесно. С времето, малко по малко, оперативната памет почна да се претоварва със страхове и вътрешните спирачки блокираха безстрашието. Минаха години преди да се преинсталирам, за да мога да побера още дързост в себе си.


Днес, въртя педалите за повече въздух и криволича по алеите на родния град към изгубените в детството Аз-ове. С всяко натискане извеждам вредните мисли в пространството и както сърдечната клапа — не допускам да се върнат обратно в тялото. С всеки нов дъх се оздравявам и виждам света по-силно контуриран — зеленото по-зелено, вятърът по-осезаем, мускулите по-топли.

Във филма на Стефан Командарев — „Светът е голям и спасение дебне от всякъде“, героят, препатил, странстващ в живота младеж, подкарва колело със своя дядо — от Германия до България, за да опознае усърдието, радостта, любовта, облаците, корена, играта на табла, прошката и топлата прегръдка на карловския двор.


Киното и аз приехме велосипеда като чистилище на колела.

Така и карам — в слънце, в покои, в просълзяване и озаряване, в тъга и вълнение. Така и карам — в безспирна надпревара с тревогите. Така и карам — във величествено съботно-неделно пробуждане в себе си.

0 views