Wishio Logo-01.png
  • velinafilipova

Да ти се изплъзне смисълът... Нарочно



Както всеки ден, в следобеда на карантината преживявам момент на обезсмисляне. Чезнат цветът и вкусът на живота, някаква бездна се отваря и ги поглъща, когато голямата и малката стрелка сключат прав ъгъл. Тогава излизам на терасата да протегна поглед в очакване да ме изтегли някой или нещо, та да си усетя отново разровена и влажна почвата под краката си. Тази същата, на която понякога буксувам, но с която напоследък имам идеално сцепление.


За какво ми е смисъл, защо неистово се вкопчвам в него? Не знам, вероятно философите са узнали. На фона на хубава музика, чаша розе, напева на камбанарията - приемам, че умишлено ми се изплъзва.


Пиша това и подозирам, че иска бачкане. Не е лесен, ей, ама и аз не съм. С този пост се надявам да ми се поднесе...поне за днес.



0 views