Wishio Logo-01.png
  • velinafilipova

Междуградие

Ще ви разкажа за една връзка - сантиментална, но в страни от клишетата, за одушевяване на неодушевеното, за любовта между жена и град. 


Истината е, че нескончаемите ни раздели с Пловдив всъщност ме влюбиха и привързаха. Положително, всеки път, когато го напускам, ме боли, но откривам сладост в тази болка. В носталгията проглеждам, в тъгата ставам поетична. Извън пределите му, копнея да ме има и когато се завърна в обятията му, се чувствам като витраж - прозрачна и чуплива. Ала знам, че София ще ме отскубне със съблазните си. Успявам да им избягам едва през уикендите и в дните на зрялото лято. 


Днес е неделя, а жечкото време и денят са на привършване. Притихвам в очакване. Въртя глава назад-напред, копнежи се разминават по напрегнатите на шията жили. На вратата се звъни. Време е да слизам. 


Костенурката потегля с четири майни и повлича ремаркето с техния емоционален багаж. Представете си “Ситроен”, препускащ в Прованс, експресивни приятелки в него, нагъват кроасан. Като кадър от европейското класическо кино. Високите децибели на каканиженето служат като реактив за придвижване. Подминаваме табелата и никоя не се обръща назад да се сбогува. Знаем, че любимият винаги ще ни приема. Наш е. Говорим много, една през друга, страстно.Ако резервоарите на автомобилите се пълнеха с женски приказки, то нашият никога нямаше да се изпразни. Разговорите, които водим, обемат случилото и неслучилото се, сладките и горчивите прегрешения и опитности. Очертаваме словесно свободолюбието си, пропукването на принципите си с изневерите, които причиняваме на Пловдив. Изговаряме противоречивата и непостоянна природа. Измисляме живеенето в междуградието. 

Сега изнудваме мига, подкупваме го да се проточи в Тунела. Страхуваме се да не изчезнем от другата му страна. Безмер пъти сме виждали столицата да оглозгва идентичността на жителите си. Уверяваме се, че с нашата това няма да се случи. 


Малко по-малко се вливаме в потока на придошлите. Преобличаме се с егоизъм и събличаме от речта редукцията. Само ние помежду си разпознаваме любовта, на която принадлежим. Всичко друго са преструвки с краен срок - финалът на седмицата. Трик за адаптация, нали разбирате. Докато ни пращат на майната да си правим густото, ще спояваме своята градска самоотверженост.


Последните километри от магистралата водят право към зиналата паст на столицата. Езикът на града се протяга, изловява ни и челюстта му изскърцва след нас. 

Когато пристигаме окончателно, залязвам със слънцето. Предстоят мигове на просветление в тъмата. ​София ме слиса посред нощ. ​Щяха да ми се привидят героите  - градовете ми на една маса, пият амброзия и си дават “наздраве” като добри познати. Чувам да се кикотят. Сигурно си мерят достойнствата. Оказва се, че ми се смеят задето драматизирам и премислям, обзета от съмнения и колебание - кого да избера. Сякаш живият живот не се живее в действия, а в мисли. Не сме заставени да избираме само по веднъж. Защо да се раздираме и раздвояваме щом като можем да имаме двамата?!

0 views